ЖАЛБА - ПИСМО

От Ирена Антотова Недялкова

живуща в гр.София, .....

 “Не оцелява най-знаещия, нито най-можещия – оцелява най-приспосабимия.”

                                                                                                          Чарлз Дарвин

“... и най-комплексирания...”

                                                                                                          “Полицая побойник”

Уважаеми господа,

Още преди да съм изразила в писмен вид случката която преживях на 11.01.2008 година и преди Вие да сте се запознали с нея, искам да споделя съмненията си, относно позитивното Ви отношение в разрешаването на този проблем. Поговорката “Гарванът на гарван око не вади” в такива случаи е много показателна. Искренно се надявам да греша в съмненията си.

Извинявам се предварително за нецензурният тон, но той е продиктуван от емоциите в душата ми.

Работя като учител по физическо възпитание и спорт в частно училище. Ние имиме бусове с които след края на учебния ден извозваме децата до техните домове. Маршрута в които се возя минава през квартал “Бели брези”. Бусът ни се движи по бул. Гоце Делчев, в посока от бул.България към пазара “Красно село”. След сладкарница “Лучано”, преди ресторант “Добро” бусът ни прави десен завой по ул. Битоля. Както повечето софийски улици и тази е трудно проходима защото е непочистена, има паркирани коли от двете стани по шосето и коли паркирани по тротоарите, а контейнерите за смет са още едно препядствие. Ние се движим бавно, бусът ни е доста голям. Оставаха ни около 10-тина метра до “Т” образното кръстовище с улицата дясно на нас, тогава се стреснах от движещия се бус срещу нас, който “летеше” с доста голяма, несъобразена скорост. Наби рязко спирачки и спря на “една боя” разстояние челно на нас. Броня в броня. От дясната ни стана имаше 4 контейнера за смет на платното, а от ляво - тротоар зает с паркирана кола.

Шофьора на онзи бус гледаше гадно, мърмореше видимо срещу нас. В действията му се четеше наглост, арогантност и най-вече инат. Така за съжаление се държат не малко “велики, яки, мъжествени” глупаци искащи да докажат някакво нодмощие над околните. А сега накъде? Бяхме спряли и ние и той. Но след около две минути същият започна да ни притиска за да се върнем назад и да му направим път. Но къде да се върнем? Тази маневра беше по-лесно да я направи той в името на толерантността и избягването на глупави, никому ненужни задръствания. Също така, той можеше навярно да ни изчака да преминем първи през тясното пространство в което се намирахме още преди да ни затапи. Какво искаше да покаже с действиятя си ми стана ясно по-късно. Е, нашия шофьор е възрастен интелигентен човек. Мъж с доста професионален и най-важното житейски опит – отстъпи. Включи задна скорост и понеже не беше възможно да отбие никъде в дясно, за да има място да мине другия, той качи бусът ни на левия тротоар. Принципно, при наличието на толерантност и логика, след като ние се отместихме колкото ни беше възмозможно имено онзи бус би трябвало да качи поне двете си гуми на левия тротоар и щяхме да се разминем, но НЕ, шофьора продължи да ни притиска и да се инати да му отстъпим и още и още.

Имено тази му аругантност и наглост ме потресе. Аз съм човек с принципи за нетърпимост към аморалното поведение на такива ... казано на жаргонен език - “селяни”.

И така ние се озовахме на левия тротоар. Там пред нас имаше паркирана кола така, че ние трябваше да изчакаме нахалните да минат изцяло покрай нас и после да слезем от тротоара. Емоциите в мен кипяха от жалкото поведение на пътния агресор. При разминаването ни, с огромно удоволетворение аз разбира се му показах един прекрасен многосмислен международен жест – среден пръст. Интелигентен мъж не би реагирал, но простакът по душа, смешния балканджия – ДА. Онзи шофьор явно е от втория тип. Защото, ако бе от първия нямаше да повика онази част от подсъзнанието си, която вижда в някакъв пръст – неприличен жест. /Някога имах учител, който показваше по дъската точно с този пръст – трябваше ли да го обвиняваме в задни мисли за педофилия?/, а щеше поне да се замисли.

Какво последва -  “Мъжът” от буса ще доказва мъжествеността си пред жена. Той наби спирачки и така бусът ни бе заклещен. Отпред от кола, а в дясно от него. Типично за тези персонажи връхлетя яростно, отвори вратата ни и започна да крещи: “Коя си ти ма, да ми показваш среден пръс. Що не спряхте по-рано да мина....” и ред подобни простотии. Очаквах имено такава реакция, той просто беше жалък и елементарен. Аз му казах – “селанин”. Той се оказа и комплексиран мъж. “Кой ма кой е селянин, ти си селянка...”. Тук аз се смеех. Под думата “селянин” нямах предвид евентуалното му родно място. Думата се използва често в речника на всеки един от нас, влагайки оня смисъл на необразования, неграмотния, тесногръдия, слабо интелигентен персонаж от народното ни творчество, а не отрудения човек живеещ на село. Кратка дума с много съдържание, но разбираема за хора поне със среден умствен капацитет.

А той продължи да се “пени” и да крещи, че бил от София , че първата му адресна регистрация била на Лъвов мост и че аз съм селянка, попита ме от кое село съм.

Аз се засмях и спокойно му казах -  КОМПЛЕКСАР!!!, значи си от село щом се обяснявяш какви регистрации имаш.

Тук е черешката на тортата – Замахна мъжката с дясната си ръка и за да ме достигне се качи на степенката на буса и през колежката ми, която седеше от външната страна на седалката по-близо до вратата, ми зашлеви доста як тупаник в лицето и крещеше нещо.

Извадих си телефона и набрах 166. Казах му, че тук вече прекали и че сега ще извикам полиция. Казах на колежката ми да ми направи място за да слеза и да му запиша номера за да не избяга. В този момент той извади от джоба си портфейл с полицейска значка или там както се казва незнам, натика ми я пред очите и извика – Аз съм полицията. Втози момент а от буса им изкочиха и другите двама размахвайки такива значки и викайки “Ние сме полиция, ква полиция ще викаш....”

Аз бях набрала 166 и чаках да се свържа. Казах, че това е още по чудесно, защото ще се видят в приключение. Полицаи ме е ударил, полицай в саморазправа. В този момент се свързах с диспечерката на 166 и поисках да изпратят кола на мястото и започнах да разказвам как ме е ударил техен служител, че съм му показала среден пръст...По-късно погледнах в паметта на телефона си - обадила съм се в 17.46 часа – надявам се има запис, който можете да чуете за верността да думите ми. Интересно докато аз говоря по телефона ПОЛИЦАИТЕ нападат не мен – виновната, а горкия старец – нашия шофьор. Вадят значки, а никой не се легитимира. Те са безименни полицаи, без чин, без фамилии, но със сила.

Какви полицаи, какъв абсурд, какъв стрес за децата в буса. Кошмар!!! Но нали живеем в АБСУРДИСТАН.

Преди да продължа с разказа си, бих Ви попитала:

ТОВА ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАКЦИЯ ЛИ Е? Толкова ли са неподготвени всички в системата на МВР? Там в буса има ДЕЦА, а те атакуват по начин все едно са на спец.акция за залавянето на опасни терористи. Те са БЕЗМОЗЪЧНИ, ПРАЗНИ КАРТУНИ. Без подготовка, без МОРАЛ. НЕКАДЪРНИЦИ!!! Срамна работа, жалка работа. В буса ни има 7 годишни деца пред които те се правят на силни!!!

Къде им бяха значките преди това?

Много по-късно се оправдаваха, че са на АКЦИЯ и БЪРЗАТ.

Уважаеми господа, аз нямам военно образование, но имам комбинативен ум и логика. Ако се поставя на тяхно място и съм цивилен полицай тръгнал на ТАЙНА СПЕЦ. АКЦИЯ, на която всичко трябва да е законспирирано и превозното ми средство не трябва да бъде индикирано със синя лампа или звуков сигнал, но страшно много бързам, аз ще знам, че с оперативното си каране мога да застраша живота на другите участници в движението и че ще трябва да ползвам бързата реакция на мисловната си дейност бих постъпила в тази ситуация така:

1. Бих изчакала надписания с голями букви училищен бус да премине по-бързо по стеснената улица. Така бих минала и аз по-бързо.
2. Ако все пак се бяхме заклещили така, бих слязла от буса си и бих отишла при шофиора на училищния бус да му се лигитимирам така, че да не стресирам децата и само той да разбере, че съм бързащ полицай. Така този шофьор щеше много бързо да ми направи така важното за преминаването ми място.

Може би трябва да се замислите върху това, колко са подготвени служителите Ви. Тази слаба подготовка обрича тях на явна смърт, ако участват в сериозни акции, но това е по-малкия проблем. В крайна сметка рискуват себе си. По-страшното е, че са с лабилна психика щом за един жест и две думи нарушават правомощията си и БИЯТ, а ако имаха пистолети – ЩЕ МЕ ЗАСТРЕЛЯТ ЛИ?

Но да продължа със случката:

След като диспечерката им се накара ми затвори телефона. Аз исках, да се легитимират, виках да си кажат имената, питах за името на ПОБОЙНИКА, а той вече отричаше, че ме е ударил.

Още по-нагло викаше, че съм го псувала. Махленски разпри, а не полицейски действия. Палячовци, които разбраха, че са се осрали. Жалки смешници. Нямям думи да Ви опиша колко баха пародични. Затова ще си послужа с перефразирана реплика на един доктор, герой в чешки филм: “Ако ГЛУПОСТТА имеше свойството да лети, то тези полицаи щяха да са постояно в летежна фаза.”

Децата се стесираха, ако това са техните или вашите деца?

Вторият шмешник атакува вратата на шофьора на  буса и с крясъци иска документите му. Без униформа, без имена, биз чинове, но с нареждания. Взеха документите на шофьора. А с мен, виновната, никой не се занимава. Онзи втория преписваше на листче личните данни на шофьора. Аз питам викайки с какво право правят това, могат да проверат редовността им, но да преписват...Аз пак ги питах за името на ПОБОЙНИКА – няма отговор, няма име. Тогава третия палячо каза, да не викам и да се държа прилично, че щял да ме арестува. Аз не виках, питах за имената им. Чудесно, да ме арестува ама не му стиска. Тогава се намеси онзи втория палячо, онзи, който брутално нахлу в буса пред лицето на шофьора и го заплашваше – той ми поиска документите за проверка. Казах му, че незнам той кой е и какъв е за да му показвам документите си.

Той ми каза, че щом съм записала номера на буса им ще разбера как се казват, също така ме попита дали съм шофьор и дали съм пила, дали познавам правилника за движение и правилника на МВР. Не съм пила и не съм шофьор, правилника за движение познавам колкото е необходимо за моите нужди, правилника на МВР-не, но знам, че трябва да се легитимират с чин и име. Казах му, че за разлика от тях аз имам име и не се крия зад нищото, че когато колегата им ме удари аз имам свидетели – шофьор, колежка и за тяхно нещастие и деца, а побойника е смешен, защото се опитва да лъже на всичкото от горе и те му помагат в лъжата. Аз дадох личната си карта и вътрешно се смеех на театралните му действия, дори му ги диктувах – АЗ  НЕ СЕ КРИЯ, АЗ СЪМ ЛИЧНОСТ - ЧОВЕК, А ТЕ СА СТРАХЛИВЦИ. Докато този преписваше данните ми, ПОБОЙНИКА се обади на някой и лъжеше, че съм го псувала и щял да ме съди. Каква наглост, или може би страх.

Тук отново става дума за безмозъчност. Навярно очакваше, че след като ме удари понеже съм жена ще се оплаша и ще си тръгнем просто със скандал и тупаник. Изненада – аз не само, че не се упаших, но звъннах в полицията. Навярно е мислил,че ще звънна на приятел, но не на 166. Рядко жени биха се осмелили да го направят. Извикаха още двама подобни палячовци, които обаче дори не показваха значки. Ясно им беше, че са превишили правомощията си. Опитваха се да ни спашат и да ни разкарат, но за съжаление са слабо интелигентни и не реагираха смислено.

Новият палячо попита какво става и аз го извиках на шосето и започнах да му обяснявам какво се е случило на висок глас. Той помоли културно да не викам и да говоря по-тихо и спокойно. Негова грешка, може би я отчете по-късно – ние говорихме прекалено тихо и другите не чуваха какво точно приказваме. Аз коя съм – никоя. Но този господин ми обясни, че момчетата бързали защото в момента се провежда масирана полицейска спец.акция и назова името и, което аз не чух добре, но звучеше абсурдно и затова понеже момчетата са бързали ние е трябвало да им направим бързо място. Абсурд-цивилен полицай разказва за секретна акция на мен случайния за него човек, какво ли разказва на чашка сред приятели.... Часът вече беше около 18.15. Бързат, а, бързат – от обаждането ми на 166 вече мина половин час и повече в сцени целящи да ни разкарат и да замажат действиятя си. Същият каза, че сега ще дойде кола с униформени полицаи и ще напишат акт на шофьора ни и ще пишем обяснения. Чудесно, попитах бързо ли ще дойдат, защото и ние бързаме за да си заведем децата, и ако ще чакаме дълго да викна такси за да ги прибера.

Децата – в стрес, а побойника  вика, вместо да се засрами от действията си вика да видели каква учителка имат. Каква? Непокорна съм и със зъби и нокти ще се боря срещу такива лекета и ще защитавам и закрилям децата си вместо това да правят полицаите. Така в крехката детска психика, ще се запечати спомена за полицаите агресори и полицаят побойник. Така те ще са поредните граждани с негативно отношение към “пазителите” на реда. Жалко.....  

Кофти, нали? Ще чакаме. В този момент се появи онзи, който беше “страшния” преписвач на данни и каза, че взел необходимото и до 3 минути трябва да са на адреса. Да ми го бяха продиктували. Сигурна съм ще се справя по-добре от тях. А може би вечер работят като таксиметрови шофьори и са получили адрес от диспечерката си. Разминаване – единият казва, че ще чакаме, другият-да тръгват....Така е като искат да говоря тихо не чуха какво става и как да продължат цирка. Аз попитах: нали ще чакаме други полицаи... Двамата се спогледаха и този който твърдеше, че ще чакаме кола попита дали е имило ПТП, аз казах не. Той отговори – тогава тръгваме. Но отново ме попита имам ли някакви претенции. Той явно не беше наясно с истинската ситуация, с дребните подробности и им оплеск цирковите номера.  Аз казах , ДА, искам да знам името на този, който ме удари. Той каза – тогава ще чакаме да дойдат. Аз казах – Добре!!! Но другия повтори, че трябва да са на адреса, а побойника попита дали са приключили с взимането на дани. Писарът отговори – да. Побойника попита - взехте всичко и телефон за връзка? Писарът каза – не. Тогава побойника с достолепната си фигура и тежък спокоен глас ми поиска телефон за връзка и извади смачкано листче и химикалка и се приготви да пише, щял да ме извика в Главна дирекция на полицията. Продиктувах му не един, а два телефона – може да ми изпрати кутия с бонбони за рождения ден или лично да ми честити някой празник. Аз пак питах за иметому – явно е СЕКРЕТНА ТАЙНА. Аз казах, че са стахливци щом не си казват имената, но те ме увериха, че щом съм записала номера, няма да се скрият. Казах им, че няма да скрият колата, но кой се е возил в нея без имена е недоказуемо  - нали. Вместо Иван ще се окаже някой Петкан например. Или в този момент може някой да е слязал по-рано да пишка например. Тогава този, който твърдеше, че ще чакаме още палячовщи, но униформени ме попита: Ако това срещу вас не е  бус, а джип с мутри, ще им показваш ли среден пръст? Отговорих му – Да, не един, а два. Той ми каза, че тогава съм щяла да бъда пребита, а не ударена. Казах му, че греши и че мутренското време отмина, избиха ги, а аз уча децата им.

             Потресаващо – ПОЛИЦАЙ СЕ ДЪРЖАТ КАТО МУТРИ, А МУТРИТЕ КАТО ПОЛИЦАЙ – до къде ще стигнем така, Българио ???

Качиха се в буса си, а побойника ме попита кога съм свободна за да ме извикат на Лъвов мост. Казах, че работното ми време е от 8 до 17 часа всеки ден.

 - Тогава в 17.30 в понеделник сигурно – каза той.

 - О, немога в 17.30 – казах аз.

 - Тогава може и да е във вторник –тежко, тежко се изказа побойника

 - И тогава не мога, просто от Симеоново до Лъвов мост за половин час не е възможно да сляза -  бяха моите думи.

 - От Симеоново? – засмя се той радостно– Значи си от село все пак?

На тази реплика какво да му отговоря освен – чети какво пише на буса ни, там работя....

ТЕ СИ ТРЪГНАХА.

НОМЕР НА БУСА – СА 7597 ВТ – ТОВА Е ВСИЧКО КОЕТО ЗНАМ ЗА ТЯХ.

Моят коментар, гледайки как бусът им се отдалечава:

Полицаи в акция –цивилни, не бързат, без бронирани желетки, без специално въоръжение – видимо, видимо без система за комуникация – станции, слушалки, но най-страшното БЕЗ МОЗЪК.

Прибрах се в къщи, обадих се на 144 и поисках телефон на Главна дирекция на полицията. Исках още същата вечер да сигнализирам за престъпното поведение на цивилните безименни полицаи и да разбера кой са, не съм запозната с това къде да отида и какво да направя тогава когато не знам какви са в действителност. Ако се бяха представили откъде са, кой са – щях вече да съм там. Къде да се жалвам срещу неизвестни полицаи? От 144 получих следния номер 9883333, дежурния на този номер ми даде друг номер 9822628. Оказа се, че това е Министерството на вътрешните работи, дежурния изслуша разказа ми и ме посъветва да напиша жалба и да я внеса имено при тях. Даде ми информация за работното време на отдел “Жалби”. Залко обаче, че трябвя да чакам цели два дни.

Седя си в къщи зад компютъра и пиша вече цели два часа и се чудя колко е загазила държавата ни. Навярно и вие трябва да си давате сметка за това.

Колко стресирани бяха децата ни  - имайки предвид социалното положение на родителите им, знам,че и те няма да останат без реакция спрямо жалкото поведение на полицаите с мутренско поведение.

Уважаеми господа,

Как да има вяра простосмъртния човек, че органите на реда ще ни закрилят?

Как? Как, като новините по телевизията гърмят за корупция имено в тези редици?!?

С подобни полицейски значки децата си играят и те приличат много на истински – как да ги различим без имената на носителите им? Полицаи или НЕ?

Как да ги различим, като незнаем как точно изглеждат значките им?

Да различавам фалшиви банкноти мога, защото има много информация за това как да различим фалшивата от истинската. Има и брошури и по телевизията показват....

А как изглеждат отличителните знаци на полицаите? Кои са истински и кои не? Кои са униформени и кои цивилни? Цивилния може ли да е катаджия, а катаджията ченге в акция?

Помислете по този въпрос – как да ограмотите населението, за да ги различаваме.

Защотото можем да помислим, че се снима филм....

Преди години в новините показаха зрелищен разтрел извършен от предрешени бандити като полицаи в акция. Може би трябва да съм щастлива, че сега все пак съм жива?

Сега се сещам, че дори собственият ми брат /когато беше в 9 клас/ и още няколко негови приятели бяха пребити от полицаи - по  погрешка. И когато питахме как така по погрешка – шефът на този полицейски участък ни отговори да се радваме, че само са ги били по погрешка, а не са ги убили по погреша.... примери много....

Също така истински полицай уби момиче в центъра на София.....

Истински или не – хора с лабилна психика, притежаващи вътрешна агресия са опасни във всички случаи.

Непрофесионалните действия водят до осмиване - ето така се раждат тематичните вицове.

Имено хората практикуващи професията ПОЛИЦАЙ, трябва да са модел за подръжание, вдъхващи респект, уважение и СПОКОЙСТВИЕ, а не демонстриращи нахалство, бруталност и агресия, криещи се зад значките си.

Жест или мимика – дали са повод за физическа саморазправа?

Аз съм жена, не мъж за да си мерим.... силите.

Когато те бият с думи -  боли, а когато си слаб за словестни дуели - биеш физически.  Сигурно това е геройство!!!...

Жалко, че в тази ситуация не бях мъж, а съм представител на по-слабия пол. Жалко, че съм се занимавала в живота си със ски, а не с бойни изкуства....

Жалко е, че тези български полицаи са шушумиги, лабилни и комплексирани мъже.

На кого да вярвам – на добрия, лошия или на злия?

Дори и да ги покриете, дори и да ги оправдаете, дори в сучая само аз да се окажа виновна, аз ще остана силния човек, който може да се надсмее над стореното му.

Аз съм УЧИТЕЛ и ще продължа да възпитавам в учениците си СИЛА, СМЕЛОСТ, НЕПОДЧИНЕНИЕ, НЕПОКОРСТВО И НЕСЪГЛАСИЕ С ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ЧЕРТИ НА ОБЩЕСТВОТО И НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ.

Ще ги възпитавам в дух на ДОБЛЕСТ, ЧЕСТНОСТ И СПАВЕДЛИВАСТ.

11.01.2008 г.                                     С надежда за уважение:

                                                                                              Ирена Недялкова

 Какво се случи по-късно: На работното ми място дойдоха двама нови клоуна, които имаха за цел да ме накарат да си оттегля жалбата защото...имало ВСЯКЯКВИ ХОРА ... Представете си .....всякакъв хирург примерно, които вместо да Ви изреже апендикса - маха далака Ви примерно........Мисля, че ВСЯКАКВИ има само на 4-ти километър........

След два месеца получих дългоочаквания отговор който гласеше, че  ЛИПСВАТ ДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ ВЪРХУ МЕН Е УПРАЖНЕНО ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ, но ще смъмрят неизвестните мърлячи........

НЯМАМ ДУМИ...........