А сега, какво...

 

Ти падна на колене,

в очите ме погледна,

молеше вината твоя да простя.

Простих ти всичко!!!

Но и всичко пак повтори се...

Отново ти  направи ме за смях.

Сега аз питам -

ти щастлив ли си?,

какво ти дава Тя?,

какво спечели?,

нещо промени ли се?,

не си ли сам до Нея във нощта?,

душата ти за мен май страда?,

скришом мислите ти, май, към мен летят?

Аз зная, още ти е трудно

себе си да убедиш,

че за цялата ни обич си забравил... 

И сега..., дали живееш в мир?

Но вече твърде късно е...

Аз пораснах, прогледнах, поумнях...

 

                                                                      ИрЕнА Н.

Живот
Пламъкът в душата ми догаря
малък пламък от голям пожар.
Само въглени остават
след което жар.
А сърцето ми от мъка свито
като наранена нестинарка
стъпва по-жарта унила
за последната разходка.

За да продължа напред трябва да изкажа цялата си мисъл по онази дълта връзка, която стои като ледена висулка в сърцето ми и дълто време поддържаше еспешно студа. Действаше като упойко, но някъде под нея, под висурката от нищото пламна искрица и запали нов отън...Но всеки спомен от предишната води до бавно разстопъване на висулката, ама капката от нея пада точно върху новия мъждукащ огън...и прави опит да го загаси, но новия пламък мой ще успее да надвие топящата висулка....Оказва се инатлив пламъка...и до последната капка ще я изпари...