Детско вдъхновение

Хлапета в снега си играт...

Ледени замъци красиви извайват –

със зидове яки, тайни тунели и с кули високи,

а снежни човеци стоят на пост да ги пазят...

Детският глъч планината оглася.

Ехото, звучният кикот далече отнася.

Малчовци се боричкат и се търкалят.

Ведрост и радост навред се разнасят.

Вдъхнови ме тази детска игра.

И аз се плйоснах при тях в снега.

Разперих широко свойте ръце,

размахах ги сякаш имам криле.

Затворих очи, усмихнах се и си спомних

мойте хлапашки бели,

игрите в снега, стръмните писти...

но сепна ме детският вик.

В миг до мен наредиха се всички.

Енертично размърдаха свойте ръчици,

погалиха нежно с длани снежеца.

Смеха им отекна през девет планини та в десета.

И ето на, от тази наша весела игра

в недокосваният сняг,

отпечатихме картина чудна.

Слънчев лъч погали я и озари.

Заблещука диамантената пелерина

на вълшебната наша картина:

Двайсетина ангелчета бели,

хванали се за ръце в ангелско хорце.

Душата ми изпълни се със светлина.

За миг повярвах -  имах си крила.

Летях завръщайки се в детството,

виждах картините на спомените.

                                       Ирена Н.