2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 4477 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2009 03:25
kleopatrasv ПЛАГИАТСТВА ОТ КАМЕЛИЯ КОНДОНА
Отначало
По-тихо е отколкото очаквах
не усещам времето от болка
излезе светлината и настръхнах
а ти си в непоправимата й сянка
Не ме боли а толкова те мисля
че вече мога и с теб да заживея
без гняв във оскърбената постеля
без страх че красотата ще излея
Със самото си обръщение не смея
да те докосна тъй както аз си мисля
и с розите ти просто ще живея
а не с платната под които рея
Виждам те в далечното огледало
дъха ти усещам но не те познавам
и мога с чиста съвест до побеляло
да кажа че животът ми започва отначало....
ОРИГИНАЛА:
Ампутация на сърце
"И само с тъжните не можем нищо да си кажем.
Те знаят песента ми по-добре от мен самия даже..."
Гриша Трифонов
По-тихо е отколкото очаквах.
Не оглуших вселената от болка.
Излезе светлината. Влезе мракът.
Три капки кръв./За светлината - толкова/.
И толкова за участта на кърта,
превърнал тъмнината във идея.
Не ме боли. Аз...толкова съм мъртва,
че вече мога с тебе да живея
без гняв във оскърбената постеля,
без страх, че красотата ще се счупи.
Самото възпитание в неделя
ще готви от любимата ти супа.
И ризите ти ще са ...просто ризи,
а не платната, под които плавах.
Така си ми далечен, че отблизо
дъха ти срещам, но не те познавам.
И мога с чиста съвест да излъжа,
че не е смърт -животът се повтаря.
И само някой много, много тъжен
ще помълчи за мен. С една китара...
Камелия Кондова
Камелия по голо дупе в града на греха
Азис си показа зърното вторник, 16 мар 2...
03.03.2009 03:23
Записах си вашият,че после не мога да ви намеря.
Аз пък съв учител и ми е трудно да премълчавам или отминавав тосива неща.
Макар, че виждам как хората се страхуват да изразят мнение по този въпрос, но и това има своето обяснение - РОБСКИ НАРОД. Пет века е мълчал, често предавал и най-близкият си човек за да се хареса на височайшите.....Та и тук така - четат и мълчат....
http://bizcocho.blog.bg/viewpost.php?id=292054
Но сега зная защо не практикувам по специалността си... Води до главоболие... И всеки е чист, като изворна вода... И всеки е обиден... Но нямам думи! Честно...
Поздрави!
И не е достатъчен един или двама да пускат постинги на тази тема.
Не е достатъчно, просто да установем съществуването на плагиат - нужно е да го изобличим и ако щеш дори смятам, че това недоразумение наречено КлеопатраСв. има нуда от намесата на писотерапевт. Това момиче нагло подминава този вик на блогери и отново се появява тази сутрин с нов ???? постинг.
ТЯ ДОРИ НЕ ОСЪЗНАВА, ЧЕ НЯМА МОРАЛ, СТОЙНОСТ И ЧОВЕШКИ ОБРАЗ.
КРАДЕ СИ И КВО ОТ ТОВА , ЧЕ Е ХВАНАТА!!!!!
Намам думи....
НАГЛОСТ СМЕСЕНО С БЕЗДАРИЕ, ОПЕРИРАНО ОТ ДОСТОЙНСТВО И ЕТИЧНИ НОРМИ
БЪЛГАРИО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ, ДОСТОЙНИ МАЙКО БЯХА.....
03.03.2009 11:45
тоз постинг визираше точно нея.Май е изтрила постинга си.Искаш ли му пълният запис?
03.03.2009 11:49
Най - добрите и най - красивите неща в живота не могат да бъдат докоснати , нито видяни - те се усещат в сърцето......
Автор: kleopatrasv Категория: Лични дневници
Прочетен: 136581 Постинги: 249 Коментари: 4830
Постинг
Обратно към блога | Предишен постинг
11:00 - Отначало
По-тихо е отколкото очаквах
не усещам времето от болка
излезе светлината и настръхнах
а ти си в непоправимата й сянка
Не ме боли а толкова те мисля
че вече мога и с теб да заживея
без гняв във оскърбената постеля
без страх че красотата ще излея
Със самото си обръщение не смея
да те докосна тъй както аз си мисля
и с розите ти просто ще живея
а не с платната под които рея
Виждам те в далечното огледало
дъха ти усещам но не те познавам
и мога с чиста съвест до побеляло
да кажа че животът ми започва отначало....
Автор: kleopatrasv Категория: Лични дневници
Прочетен: 139 Коментари: 5
Последна промяна: 11:20
Коментари
1. pornosherif - :)
12:30
Дръж се !
2. pegas08 - Анонимен,08
20:36
Вълшебнице на българското слово, един съвет от мен.
На нищо в живота да не вярваш, а твоят път е устремен! България има нужда от теб: жените от еталон за женственност и супер интелигентност, а юначагите? Там си знаеш и без мен- на пода под краката ти: Мечо, Пухчо и Мачо.Без милост!Докато не станат джентълмени! На края, всичко се свежда до едно електронно:"Клик"= удар на сърце.Вярвам в него!
3. kleopatrasv - 1. pornosherif
21:54
На повърхността съм все още ! Поздрави и весела вечер !
4. kleopatrasv - 2. pegas08
21:56
Страхотен смайващ коментар, нямам думи ! Поздрави и лека вечер !
5. pumpal - Плагиатство! При това нескопосано!
22:29
Предлагам ти стиха на Камелия Кондова, който съм чела преди две години и преди почти толкова е публикуван в литературен сайт.
Ампутация на сърце
"И само с тъжните не можем нищо да си кажем.
Те знаят песента ми по-добре от мен самия даже..."
Гриша Трифонов
По-тихо е отколкото очаквах.
Не оглуших вселената от болка.
Излезе светлината. Влезе мракът.
Три капки кръв./За светлината - толкова/.
И толкова за участта на кърта,
превърнал тъмнината във идея.
Не ме боли. Аз...толкова съм мъртва,
че вече мога с тебе да живея
без гняв във оскърбената постеля,
без страх, че красотата ще се счупи.
Самото възпитание в неделя
ще готви от любимата ти супа.
И ризите ти ще са ...просто ризи,
а не платната, под които плавах.
Така си ми далечен, че отблизо
дъха ти срещам, но не те познавам.
И мога с чиста съвест да излъжа,
че не е смърт -животът се повтаря.
И само някой много, много тъжен
ще помълчи за мен. С една китара...
Камелия Кондова
03.03.2009 11:56
http://bizcocho.blog.bg/viewpost.php?id=290104
Ей, човече, за кво говориш - ква интрига.....то не е очевидно, а ОЧЕВАДНО ОЧЕИЗБОЖДАЩО.....
Но не се и съмнявам себеподобните през трупове минават за да се защитят!!!!
НЕ СИ МЪЛЧЕТЕ ХОРА!!!!
БОРЕТЕ СЕ!!!!
НЕ Е ВЪЗМОЖНО ЧОВЕЧЕСТВОТО ДА Е ПЪЛНО С ОТРЕПКИ!!!!
03.03.2009 12:31
http://kleopatrasv.blog.bg/viewpost.php?id=289238
оставям всеки сам да отсее за себе си!
И пак те поздрявявам за смелоста да кажеш истината!!!
поздравление за твоите постинги и за начина по - който е "поднесена" тази измама, ...разбираемо е възмущението ти и те подкрепям!
Представи си - вземи първиат коплет от химна ни, ако заменим имената на планините - СТАРА с РИЛА
ДУНАВ с ИСЪР , ТРАКИЯ с ВИТОША, и ПИРИН с ПЛАНА и кажем, че не е химна на България, а нов химн на шоплъка - КЕ САНЕМ ЛИ ВЕЛИКА ПУЕТЕСА.....
Жал ми е за токива огрепки!!!
03.03.2009 16:06
27.03.2008 17:14 - Докога
Докога така ще си блъскам главата,
пълна с рими с твоите скруполи?
Кой дявол напук те изпрати
да целиш света ми докато се счупи ?
С теб и без теб , пак ще го направя,
мойто решение е твърдо и крайно!
Враговете си мъдро подбирам,
за да зная каква ще е тяхната тайна!
А, ти прости ли , просто така,
на някой срещнат случайно ?
Така , че недей , не заставай пред мен,
защото цяла камара от думи ще ти струпам!
Макар , че уж си мъж , уж си силен,
но не си неподкупен!
Но , казвам " Стига ! Не бива ! Дотука !.."
Но с болка пак и самозабрава !
И някога след време като се видим,
знам, че пак ще изпуснем юздите !
Пак ще се влюбим, пак ще се спираме
докато се слеем с другият !
О, не докога ?Заспивам или тръгвам !
Омръзна ми колебания , и голи обещания , човешки речи !
Знам , че изпускаме голямото пътешествие,
но и че трябва да стигнем поотделно надалече !
И оригиналът:
Докога така ще си блъскам главата,
пълна с рими, в твоите скрупули?
И кой дявол напук те изпрати
да целиш света ми, докато се счупи?
С теб и без теб - все тая. Знаеш го.
Враговете си мъдро подбирам.
Ти просто си някой, срещнат случайно,
и случайно можем да пийнем по бира.
Само това. За теб. За мен не е същото.
Цяла камара от думи мога да струпам
и да те прекатуря мога по пътя ти,
уж мъж, уж силен, уж неподкупен.
Но казвам си: стига. Не бива. Дотука.
Но е болка пак и себезабрава.
Наизуст те знам. Целия, буква по буква.
Знам те. Но себе си аз не познавам.
И някой ден ли, нощ ли, нехайно
на живота по магистралата еднопосочна
ще изпуснат сетивата на юздата ми края.
И ще се любим. Пак. Точка по точка.
Дотогава? Заспи. И сънувай ме. Тихо
(виж там да не чуе жена ти).
Чака ни едно пътешествие в стихове.
Дълго. Оттук до луната.
Питам се, колко ли още са окрадените поети?
Ще си поиграя да го пооцветя....ще го сложа в постинг
ако намерите още пишете....